Няма да се обръщам към любителите на фантастиката от моето поколение - едва ли има някой, който да не е чел нещо от Артър Кларк. Но тези от вас, които за пръв път чуват това име, задължително трябва да прочетат тази книга. 

Винаги съм имал слабост към фантастиката от 50-те, 60-те, 70-те и дори частично 80-те. След този период започна възходът на фентъзито, налвезнали сме в космоса и вече пренасяме там дребните си земни дрязги и поне за мен няма кой знае колко стойностни творби.

В този смисъл връщането ми назад във времето с "Деветте милиарда имена на бога" ми припомни годините, когато като тинейджър четях книжките на библиотека "Галактика" и очаквах да скоро да кацнем на Марс. За съжаление кацането малко се поотложи, аз вече не съм тинейджър, но чуството все още е хубаво :)

За какво става въпрос: Книгата е сборник с избрани фантастични разкази на Артър Кларк. Да, част от информацията в тях е невярна (вече знаем от позицията от изминалото време), но копнежа по звездите все още е там. Тази книга в пълна сила показва какво загубихме когато забутахме всички космически програми в девета глуха и започнахме да се занимаваме с мобилни телефони и Интернет. Загубихме една далечна цел, едно обединяващо желание на човечеството за прогрес ... и го заменихме с правене на пари. И така, на всички които искат да си представят какво би било ако бяхме сред звездите, мога да препоръчам тази книга. Нещо повече, обещавам ви, че ще откриете смисъла на израза "разкази с неочкаван край" :)

А тези от вас, които за пръв път се сблъсват с фантастика създадена преди повече от 40 години - мисля, че никога няма да сте вече същите :)