Искате ли още?

Крайнонарастваща мултисингулярност
Подпространствена векторизация
Локално-мултиплексирано квантуване
Протодистрибутиран симплекс

Какво е общото между всички тези съчетания .. освен, че са пълен shit? :) Отговорът е: "Не означават нищо, просто са игра на думи." Парадоксалното, обаче е, че тази игра на думи е това, което ни предоставя съвременната физика. Така стигаме до истинското заглавие на постинга: 

Да започнем с малко история. Какво е това физика? В древността подобна наука не е съществувала. Хората интересуващи се от загадките на заобикалящия ги свят са били в общата категория философи. По онова време понятието философ е включвало голяма част от съвременните природни науки като физика, химия, космология, алгебра и геометрия, алхимия, метафизика, философия и какво ли още не. Философът е бил човек, който е разсъждавал за заобикалящия го свят, търсил е отговори на вечните въпроси като "Защо всичко изглежда по този начин?", "Кой го е сътворил?", "Как да се опише и формализира?" и т.н. Всяко философско течение се е опитвало да даде собствен отговор на тези въпроси. Част от тези течения са изчезнали, други се преоткриват наново, а трети са дали началото на съвременните науки, такива каквито ги познаваме.

Какво се получава през вековете? Знанието постепенно се натрупва и става все по-трудно да се възприема само от един човек. Започва тясна специализация. Започва началото на края на единното възприемане на природата като цяло. Започва изкуственото разделяне на науките. Всяка наука започва да търси сама за себе си отговорите на вечните въпроси и предлага собствени отговори. Започва борба за надмощие, сливане и разделяне, но все още се забeлязва единния подход към разкриване на тайните на природата. Все още!

Какво се случва след Ренесанса? Бурно развитие на всички природни науки. Една прекрасна амалгама от наука, мистика, спекулация, философия и ... математика. Развитието на математиката е другият повратен момент за развитието на науката. Съвсем скоро тя заживява собствен живот. Изтъкнати математици като Гаус, Лобачевски, Риман, Фурие и други създават невероятни абстрактни модели на заобикалящата ни действителност. Започва да изглежда така, като че ли математиката може да опише всичко. Това е предпоследния пирон в ковчега на физиката.

Последният пирон е налагането на Квантовата теория. Квантовата теория идва точно след последния (за мен) разцвет на развиtето на разбирането за природата известен като Викторианската епоха. Това е времето от средата на 19-ти век до началото на 20-ти. Време, в което все още има хора, които не са физици, не са химици, не са математици, а философи с огромни познания за природата като такава. Това е времето когато са се правили невероятни открития (част от които не могат да бъдат обяснени и до днес). Началото на края идва с напълно математическите специална и обща теория на Айнщайн, а последния пирон е самата Квантовата механика.

От там нататък започва безусловното властване на математиката. Физиката вече се отделя в напълно самостоятелна наука, която се прави основно от ..... математици. А математиците имат уклон към абстрактното. Техните модели на макро- и микро-ниво са истински апогей на човешкия гений ... но до колко са свързани с реалността е трудно да се каже. Трудно е да се каже и какво е това реaлност? Защото тези въпроси отиват в един друг клон наречен съвременна философия (изродена до дървена философия). 

Стига се до там, че един Нобелов лауреат, един по последните истински физици, при получаването на Нобелова награда през 1957 казва, че той е един от малкото и последните хора, които разбират за какво става въпрос в съвременната физика. Между другото, ако някой се интересува, неговите лекции (Файнман) са последните разбираеми лекции по въпроса. Представете си - от 1957 година. 

От тогава е минало много време .. и много безумия се сътвориха .. и продължават да се сътворяват. Науката сама по себе си е действие с непредсказуеми резултати и доста трънлив път. Тя има нужда от време, за да се натрупат критични знания, за да има пробив. Да, обаче, този пробив така и не идва ... в последните 100 години.

Защо не идва пробива? И така ли е наистина? Според мен - да. Ако отворите, обаче, едно специализирано списание веднага ще се опитат да ви убедят в обратното. Цитират се всички тези съчетания, с които започнах статията, привеждат се математически модели, разбираеми само от група съветски учени, цитират се дълги 20 или 30 годишни програми, в които нещо трябва да се постигне ако се налеят още 100 милиарда в най-новия колайдер или друга апаратура. В крайна сметка оставаме с впечатлението, че всичко върви по план, на правилния път сме, и тъй като сме стигнали до тази критична маса от знания, се налага да инвестираме, за да стигнем до .... и тук е въпросът: 

Да стигнем до къде?

Ето тук според мен съвременната физика се губи. Не искам да бъда разбран погрешно. Не съм против инвестирането в науката, напротив, дори силно го окуражавам. Не съм против тръгването по криви пътища. Няма начин, няма как да се знае дали даден път е крив, преди да се мине по него. Такъв е пътят на знанието - свързано е с много неуспехи и малко успехи. Но пък така се изследва непознатото.

Против съм това, математици, строящи мисловни абстрактни модели да определят посоките на експериментите. Какво стана с обикновения физичен експеримент? Много малко хора знаят, че той практически изчезна. Всички физици работят с колайдера. Там била върховата физика. Значи другото е ясно, така ли? 

Искам да ми се обясни тогава какво е електрическия ток, например? Трудно, да не кажа, че никой не знае почни нищо за него. Последните експерименти правени в тази насока са от преди повече от 100 години (като изключим някои несвързани съвременни експерименти). Квантовата електродинамика (която формално отговаря на въпроса ми) е абстрактно математическо обяснение без никакъв практически смисъл. 

Историята учи, че всички открития са станали случайно, докато сме експериментирали. Е, аз това искам. Искам да се върне експеримента. Нека математиката малко изчака и след това да се опита да обобщи резултатите и да даде теория. Да, ама не! Не се случва нищо подобно. Вместо това се издават научни статии с все по-абсурдни теории, които незнайно защо получават финансиране за проверка и които естествено не водят до никъде. Всичко се върти в един порочен кръг на парите, но без реална научна стойност. А за да се върнем обратно в лабораториите са нужни много по-малко пари. Не знам дали съвременната наука не стана само вид бизнес през която да се въртят пари и да се реализират печалби. Усещането ми е такова. 

Ще завърша с един весел пример, който може би част вас знаят. Преди около 40 години в социалистическия лагер имаше партийна задача да се направи първият социалистически  хард диск. Работиха, съответно, неуморните съветски учени и група български ентусиасти (като привилегирована научно-техническа държава). Открадната беше технологията Winchester и скоро нашите юнаци създадоха първият български 5 мегабайтов хард диск. Пристигат братските съветски другари, виждат резултатите и не могат да повярват. Българският екип им обяснява как са постигнали всичко, как са решили техническите проблеми (които не са могли да откраднат), а руснаците питат сами едно: "А теорията къде е?" :) Ами няма я. Защото нашите хора са си поставили за цел да направят диска, а не негов теоретичен математически модел :) Именно затова и руснаците не успяват - те били тръгнали по пътя на теорията.

Абсолютно същото се отнася и за съвременната физика. Опитваме се да моделираме, правим сложни абстракции на света, който ни заобикаля, но дали в действителност той е толкова сложен? Дали наистина живеем в 11-мерно пространство (според последната и най-актуална струнна теория)? Възможно ли е Бог да е направил света толкова сложен? Аз лично не вярвам, но дискусията е отворена :)