Като човек който си изкарва хляба, а понякога и боя, с информационни технологии, не мога да не напиша нещо и за така наречения изкуствен интелект. Той е повече изкуствен, отколкото интелект, но за това по-късно :)

Първо, малко история, поне до колкото я знам аз. Като изключим фантастичните книги и филми, Алън Тюринг е първият човек, който се опитва да дефинира някакви правила за дефиниране на изкуствен интелект. В крайна сметка всичко се свежда до това - ако си говориш с него и мислиш, че разговаряш с човек, значи целта е постигната. Решаващото тук е думата цел. Какво точно означава съчетанието изкуствен интелект?

Ако се влияем от филмите и книгите, това е нещо като софтуер, с който можеш да си разговаряш и да му казваш да изпълнява разни неща. Още като студент, в далечната 1994 година, когато видях първата звукова карта, с нея вървеше софтуер, с който можеш да разговаряш на определени теми. Софтуерчето беше съвсем малко, но на избраните от него теми можеше да се проведе доста смислен разговор (ако не сте особено претенциозни). Дали може да се класира като изкуствен интелект? Твърдо не! Беше си най-обикновен анализиращ софтуер със списъци от готови фрази и изречения за отговор. Сега много хора са чували за проекта Алис, който представлява почти същото, но вече доста разширено, като илюзията е почти пълна.

От друга страна почти всички мобилни телефони приемат гласово набиране на номер. Един вид изпълняват команди. Дали и това е изкуствен интелект? Нарочно задавам подобни въпроси, не за да се правя на интересен, а за да покажа, че проблемът не е толкова дали даден софтуер е изкуствен интелект, а че самата постановка има нужда от коригиране на целта за постигане.

Следва усложнена дефиниция. Може да се каже, че изкуственият интелект анализира входните данни и дава предложения за решение. На тази база преди повече от 30 години бяха модерни така наречените експертни системи. Идеята беше да се задават въпроси използвайки естествен език и на базата да една предварително натрупана база от знания да се вземат решения. Имаше такива проекти, като например електронни доктори, на които описваш симптомите, те задават разни въпроси и накрая ти дават диагноза. Неоценим помощник за всеки реален доктор. Признавам, че не знам какво се случи, но тези системи изведнъж станаха не толкова модерни и постеменно умряха. Бяха заместени от бума на релационните бази данни и съответно пълната промяна на инструментите, с които се работи. Сега също се разработват подобни приложения, но никога така и не можаха да достигнат онзи разцвет, както преди години.

Следващата асоциация, която правим е разпознаването на лица, предмети, говор, ръкописен текст и какво ли още не. Този клон се разви неимоверно през последните години и въпреки, че още не е съвършен, започва доста да се доближава до нещо използваемо. Показателен е проетът Natal на Майкрософт, който обещава да революционизира индустрията с игрите, като същевременно е основан на изглеждащи фантастика алгоритми. Можете да нарисувате нещо на хартия и виртуалният герой, с когото общувате ще вземе нарисуваното от листа и ще го вгради във виртуалната си вселена. Яко!

Друго направление в изкуствения интелект са така наречените невронни мрежи. Най-общо казано това е желанието на човека да копира природата, а всъщност невронните мрежи са математически модел на нашето познание за работата на мозъка като мрежа от неврони. Най-общо казано - вход, елементарна обработка и изход, на свързани в матрица неврони, понякога всеки с всеки, с надеждата да се получи чудото. Без да омаловажавам труда на хилядите изследователи в тази област, чудото още не се е случило. Като започнем от най-простата мрежа  - Перцептронът, предложена за реализация в началото на 60-те и стигнем до най-съвременните модели, резултатът, в най-добрите постижения е мозък, колкото на червей. Но въпреки това изследванията продължават, като особени надежди се възлагат на комбинацията от невронни мрежи и размита логика. 

Всичко това, което описах може да се срещне в голям борй софтуерни приложения за превръщане на глас в текст, за разпознаване на лица, за разпознаване на ръкописен текст, за комуникация с машините и къде ли още не - от индустрията, до всекидневния живот. Всички тези технологии се преплитат, използват се комбинации между тях за постигане на дадената цел.

Аз обаче искам да задам един интересен въпрос. Ако съберем всички тези технологии и ги внедрим в една машина, ще имаме ли изкуствен интелект? Той ще може да ви познава, ще си говори с вас, ще изпълнява команди, дори ще може да ви дава решения, когато се отнася за дадена професионална област. Но дали е интелект? Тук вече навлизаме във философската страна на нещата. И докато от техническа гледна точка, алгоритмите един ден ще достигнат необходимото съвършенство, на фундаментално ниво въпросът още не е решен. 

Въпреки, че ще можем да общуваме с нашия изкуствен приятел, ще има ли той съзнание? Въпреки че теоретично ще може да взима решения и да помага в решаването на дадени професионални задачи, може ли да бъде креативен, може ли сам да измисли нещо? Ще има ли свободна воля? И ако има дали ще иска да ни помага? И ако не ни помага за какво ни е да го създаваме? :)

Дали в крайна сметка това не е преследване на едно неизпълнимо желание? Ние се водим мислещи, интелигентни същества (според нашите критерии) със собствено самосъзнание. Само че някой дефинирал ли е понятието съзнание и самосъзнание? А това май е ключът към интелекта по принцип, пък бил той и изкуствен. Водят се философски спорове, изтъкват се научни доказателства, но досега никой не е могъл дори да даде определение на термина, да не говорим за някакво изолиране на центъра на съзнанието в мозъка. Мозъкът ни съдържа ли съзнанието? Или то е в душата ни? И ако е в душата ни, можем ли да го пресъздадем? Ще бъдем ли богове ако го направим?

Психологията сама по себе си доста се занимава с АЗ-а, но нейната роля е по-скоро на статистическо отчитане и създавне на стереотипи за големи групи хора. Навлизайки в дебрите на психо-физиологическото аз, обаче, и тя не стига по-далеч от другите науки. Представете си, ражда се дете, което започва да реагира на околния свят и на биологичните си потребности. Интелект - нулев. Започва развитието му - детето започва да реагира все по-адекватно, вече ви разпонава, опитва да комуникира с вас, усеща настроението ви, но дали се осъзнава? Кога точно настъпва момента в който си казва - АЗ? И кой е тригерът, кой е преломният момент това да се случи? Има ли такъв тригер изобщо? Както се вижда, въпросите май са повече от отговорите.

Ако някой може да отговори на въпроса какво е АЗ-ът, какво е съзнанието, със сигурност ще стане баща на изкуствения интелект. До тогава, ще имаме купища приложения, много удобни, много мощни и неверотни, но Терминаторът ще си остане само в киното. Което може би не е чак толкова зле :) Но пък ще има и поле за изява на всички, които мислят и работят! :)