След близо седмица прекарана в Смолян ви предлагам малка част от красотата на този край.

Изглед към Станевска махала, неправилно наричана циганската махала :)

Ето затова е красив този край - живот в града и планината. 

Началото на главната в Смолян - най-оживеното място в града, известно още като Стария център. 

Градинката в началото на главната. Вижда се и част от бар Олимп, известен на всички в Смолян като Буксито. Срещу Буксито, от другата страна е небезизвестния нощен клуб Топ старс - чалга, голи танцьорки в клетки, бекове, ученички - класика в жанра :)

Изглед към бар Журналист, известен .. с нищо не е известен, но пък градинката пред него е доста приятна :)

Поглед от другата страна на главната. В дясно се вижда Часовника - мястото където да си покажем новия лаптоп, телефон или нетбук. Има Wi-Fi :)

Поглед от киното (вече не работещо за съжаление) към Беклийца и хубава лъскава сграда. Не ме питайте каква е - не знам :) Но пък снимката е правена от бара на хотел Луксор. Също има Wi-Fi, но не е толкова престижно за показване на технически джаджи :)

 
Новата църква в началото на Новия център. След многото скандали и далавери, няй-после я построиха. Построена е върху бивши гробища и едно емблематично заведение от не толкова близкото минало наречено Тракащите кокали. От другата страна на улицата са Планетариума и езиковата гимназия, където моя милост се е мъчила да учи покрай мъките на пубертета :)

Новият център - театъра. Красиво. Във времената, когато в Смолян имаше повече ученици, в театъра имаше цели три заведения, едното от които беше оборотната дискотека Театъра. В другото - Актьора, за пръв път хванах щека за билярд. По-късно се научих дори да я държа правилно :)

Изглед от моста на новия хотел. Вижда се кубето на новата църква. 


Новият хотел. Там беше първата истинска дискотека след избухването на демокрацията, наречена Нощното. Истински класически соц бар, превърнат в дискотека. Признавам, че по-хубава не съм виждал от тогава. Сякаш със социализма изчезна и знанаието за това как да се строят просторни заведения за нощен живот. Но сигурно много няма да се съгласят с мен :)


Изглед към гордостта на Смолян. Или поне трябваше да бъде така - най-голямият търговски център на Балканския полуостров, роден от нечий болен мозък и оставен за назидание на смолянчани, показвайки нагледно глупостта на социализма. Никой не разбра за какво му е необходим толкова голям МОЛ на малък туристически град. Излишно е да споменавам, че е полузавършен и сигурно така ще си загине.

Друг изглед на площада на Новия център. Всъщност малко история. Реалният център на града е Стария център. Не знам колко от вас си спомнят така наречените дипломатически корпуси. В онези времена, нашият пръв държавен и партиен ръководител, известен още като Тато, събираше една купчина дипломати, натегачи и малко журналисти и ги развеждаше из родината, да им покаже чудесата на социализма. Имаше си програма и се знаеше години предварително кой град ще посетят. Така много градове в България се сдобиха с "центрове". Смолян беше един от тях. Важна част от събието беше събирането на народонаселениeто и дружното скандиране "БеКаПеееее" :)

Изглед към каскадите и галерията на Смолян. За съжаление каскадите не работят постоянно, а за тези които не могат да си ги представят - това са изкуствени мини-водопади, точно зад гърба на шатрата. Внушителни са, когато работят, особено нощно време, когато се пускат и цветните светлини. По време на седмицата на Смолян (средата на Октомври) със сигурност работят, така че тогава е подходящото време за посещение. 
Художествената галерия и историческият музей са събрали доста интересни експонати. Аз лично се впечатлих от колекцията от чанове, както и от един череп на тракиец от племето беси, който беше силно издължен назад. Оказа се, че са имали обичай да пристягат задната част на черепа на някои деца, така че да расте не в овална форма, а като на Пришълеца (нали се сещате, онзи приятел на Сигорни Уийвър, в едноименния филм). Никой не знае защо са го правили, но черепът е потресаващ. Стои дори и скобата, която е пристягала - тя просто не може да се махне.
От задната страна на галерията е Окръжната библиотека. Нищо интересно от туристическа гледна точка, но с голяма сантиментална стойност за мен. Разделът им в областта на точните науки е огромен. Той беше моят Интернет, по времето, когато Интернет е бил само искрица в очите на създателя си :)

Изглед към новия център от Младежкия дом. Той вече не е нито младежки, а дом май никога не е бил, с изключение на времето, когато в него се правеше най-яката метъл-тека :) Тогава си беше home родной :)

Не безизвестният Планетариум. Ако искате да видите лятна нощ в южното полукълбо или пък изгрева на Земята от Марс, това е вашето място. Съвет за пътешественика - носете си топли дрехи :)

Красиво е нали? Или съм пристрастен?

Изглед към града от стария стадион. Стадионът го занемариха, но гледката остана :)

Скалата Зъбчето. Първият ми покорен връх, по времето когато динозаврите все още бродиха из нашите земи :) Малък, но с гордост и от сърце :)

Пампоровата къща. Пиеш си биричката на сянка и хапваш родопски гозби :)

Родопска гозба - качамак. Да не си помислите, че е от полуготовите? Истински качамак, от царевично брашно, с подложка от яйце, истинско сиренце и най-важното - истинско масло. 

Пътят за село Стойките, с изглед към параклиса. За съжаление лека-полека започват да застрояват района. Дано кризата ги отрезви.

Дървени къщички в село Солища. Дават се като хотел. Или само като стаи :)

И последно - изглед към природата от Пампорово. Не хотели, не бетон, не ски-писти, а само полянки и дървета, хиляди пътечки за туризъм и невероятна красота, особено есенно време.

Получи се не точно фото-импресия, но се надявам, че ви е харесало :)