Първото нещо, което се набива на очи още като слезеш от самолета ечистотата и подредеността. Никъде не хвърчат торбички и опаковки от вафли, нито по клоните на дърветата има артефакти от прабългарско време. За несвикналия с такава чистота балканки индивид, изглежда дори стерилно. 

За около месец живях в едно малко селце от около 20000 души (по категориите на Германия това е селце). Никога не видях да го чистят, чувах само камионите за събиране на боклука и резачките за подкастряне на чимширите. Но улиците бяха като в аптека. Човек може да не си лъска обувките там седмици и да не проличи. Няма прах, няма кал. А не е като да не правят боклук. Случвало ми се е да минавам през центъра на града в който живеех сутрин към 5 часа и всичко да е потънало в боклуци. Два часа по-късна всичко е изчистено.

Колите спират на пешеходната пътека. Явление, което трудно може да бъде видяно по нашите географски ширини. Никой не бърза, дори и да се забавиш. Обяснението не е глобата, а факта, че на пешеходната пътека утре може да е неговото дете. Това е то гражданското съзнание.

Шофира се много културно, макар и много бързо. Преди години транспортният им министър направи едно изказване, което предизвика много отрицателни реакции, но беше изключително вярно. Той се учудваше как е възможно при такова шофиране да има толкова малко жертви по пътищата. Възможно е! Хората са културни. Не можеш да чуеш клаксон, не виждаш ядосан потник с ланец зад стъклото, който се е набрал на клаксона и комплексарски псува, за да го забележат какъв е малоумник. Ставал съм свидетел на това как кола спира в малка уличка, задръства я за 10 минути, зад нея става колона от поне 20 автомобила и всички стоят спокойно и чакат. Защото знаят, че човекът не е спрял там, защото е идиот, а защото му се е наложило.

Има вело-алеи, в парковете има специални вело-пътеки, има дори и карти за цяла Германия за велосипедисти. Цялата страна може да се мине на две колела. Сутрин виждаш как хората се качват на колелата, отиват до гарата или метрото и се придвижват до работните си места. Млади, стари, бедни и богати. Въпрос на избор, а не на статус.

Транспорт. Стигнахме до транспорта. Това е най-уникалното постижение на Германия. Обиколил съм доста държави, няма такъв транспорт никъде другаде. Дори и точните швейцарци не могат да ги стигнат. По влаковете и метрото може да си сверяваш часовника. Буквално. Няма местенце, където живеят хора, което да не е покрито поне с два вида транспорт. Вярно не е евтин, но го има, чист е, редовен е и си струва парите в крайна сметка. Да не говорим за усещането да се возиш с 200 км/ч и да чуваш само леко свистене на вятъра. 

Любезни, учтиви и услужливи хора. Много хора казват, че германците са студени. Аз нямам такива впечатления. В повечето случаи те са истински, усмихнати и добри събеседници, които винаги са готови да помогнат. Като нация са силно комплексирани (така и не можах да си обясня този феномен, някои го свързват със световните войни) и това се отразява в постоянното желание да помагат. Да станеш близък или приятел с германец си е трудна задача, но със сигурност може да разчиташ на него дори и да не сте близки. А ако не иска или не може да ти помогне, просто ще ти каже. Типичната реплика "Ще видим" я няма в техния речник.

Има усещане за свобода. Дори за по-голяма от колкото е нужно (шегичка :). Има и спокойствие. Децата се възпитават спокойно и без стрес. Дори, когато правят бели им се обяснява спокойно, не се крещи, никога и по никакъв случай една майка не зарязва детето си някъде, за да си пие кафето с приятелка. На децата се гледа по подходящия начин - като на бъдещето на нацията.

Възможност за лесно получаване на ипотечен заем, при който едва ли не банката мисли за теб и за твооето бъдеще. Ниски лихви и усещане за това, че хората се грижат за парите ти. Обаждат се не да ти говорят за глупави промоции, а когато има реална възможност да загубиш или пък да спечелиш. И никога не ти губят времето. 

Това е единственият момент, при който ще си позволя за направя паралел. Наскоро четох че ОББ била избрана за банка на годината. Банката с най-неучтивите и най-некомптентните служители (след флагмана ДСК разбира се), банката в която киснеш минимум 40 минути за най-дребното нещо. Добре са платили явно! А още по-големият смях е, че банката на клиента е ПИБ. Значи клиентите избират ПИБ, а банкерите ОББ :) Затова и клиентите си държат парите в ПИБ, а банкерите - в Гърция :)

Здравеопазване. Само две думи - има го и работи. Вярно не е евтино, вярно е, че ако се наложи да отидеш на частник дерат много кожи, но пък те лекуват. А ако си загрижен за здравето си, дори имат и програми за превенция. Нужно ли е да казвам още нещо?

Администрация. Изключително раздута администрация. Но работеща. И всичко е ясно, вкарано е в съответните процедури. От теб се иска само да отидеш, да си вземеш билетче, да изчакаш и да си свършиш работата на едно гише. Можем да вземем един много добър пример от тях по отношение на кадрите в администрацията. На гишетата работят много майки, които гледат децат си, понякога дори и само за няколко часа на ден. Ефектът е двоен - майките изкарват допълнителни пари, администрацията пести от разходи. Иска се само добро планиране, което те явно умеят. А в края на годината дори връщат пари от надвнесени данъци :)

Евтина храна. Доста по-евтина от храната тук. Изобщо стоките от първа необходимост като храна и облекло са евтини и в повечето случаи качествени. Пак ги има китайските стоки, но явно има и  контрол какво стига до пазара. А за храните, ако някой се оплаче, че са му продали боклук, просто се затваря магазина и се дава на съда. Затова и нямат нужда от закон за разделяне на сиренето от мляко и същото от незнайно какво. Струва ли си да си загубиш бизнеса заради дребни хитрости? Явно там са си отговорили на въпроса.

Има вентилация в заведенията. Дори и да пушат много, а впечатлението ми е точно обратното, не съм влизал в заведение, в което да ловиш лисици, порове и други смрадливи животиники. 

Висока заплата. Това няма смисъл да се коментира. Каквото и да работиш парите ти стигат. Можеш да пътуваш по света, можеш да си позволиш много и най-важното - можеш да се почустваш свободен. Парите дават свобода! Който не го признава, значи лицемерничи.

И последно по моите критерии - има 30 дни платена отпуска, като доста често работния ден е от 7.5 часа, а допълнителните часове могат да се заплащат, или да се трупат като платена отпуска.

Какво повече му е нужно на човек? :)