В края на 2000 година с настъпването на новото хилядолетие взех решението и аз да опитам от така широко рекламирания от познати и приятели гурбет. 

Отне ми няколко месеца, за да си намеря работа - за щастие това не се оказа особено трудно. Трудността беше при вземането на визата. За щастие, точно тогава излязоха зелените карти за ИТ специалисти и въоръжен със съответните документи си записах час за получване на виза за след 9 месеца. 

Не помогна нищо - нито обаждането на консула от съответната фирма, нито обаждането на консула ни в Германия на неговия колега в България. Трябваше да чакам. Правя леко оклонение - година след това, поради огромното количество жалби, най-после направиха проверка на служителите в милото немско посолство, вследствие на което уволниха 14 души - и българи, и гермнаци, за подкупи и други нарушения. 

Както и да е, аз щях дълго да си стоя на прословутите големи опашки пред посолството (сигурно някои от вас помнят нареждането на опашка в 4 часа сутринта без никаква надежда за минаване, разчитайки на късмет), ако не беше паднало визовото ограничение.

И така в първата седмица от падането на ограничението, само с паспорт и застраховка, аз цъфвам на летището във Франкфурт. На паспортните гишета една сърдита леля ме поглежда и ми казва да си обирам крушите щом нямам виза. Да, ама аз се запънах и поисках да говоря с нейния шеф. Стана голям цирк. Имаме си права, пък! Дойде нейният шеф и и тегли такова конско (жалко за лошия ми немски, не разбрах всичко), извини ми се и най-накрая влезнах в заветната страна. Въпросът с визата се уреди няколко дни по-късно, за не повече от два часа. За справка, номерчето ми за получаване на виза в България изтичаше 6 месеца след тази дата. Така, вече спокоен, че няма да имам емигранстки неволи се впуснах в живота на немска земя. 

В началото имаше доста смешни моменти. От фирмата ми бяха уредили жилище в едно селце до Франкфурт, но не бяха преценили, че отивам в събота вечер. Който не е живял в Германия по онова време, той не знае, че в събота вечер живота умира и се събужда в понеделник сутрин. В следствие на това за малко да умра от глад :) В понеделник рано сутринта се бях размазал като цигане на прозореца на една хлебарница с надеждата да отвори :) Оживях! :) 

Сега вече обслужването малко се е подобрило - има криза и гледат да работят колкото може повече, но тогава си беше приключение ако забравиш да си напазаруваш. Магазините работеха до 6 часа вечерта и в събота до 2 следобяд. Можете да си представите културния шок на българчето, което е свикнало по всяко време на денонощието да слезе до гаражната бакалия и да си накупи каквото му трябва - от хляб, до пушка-помпа.

Следващото препятствие беше намирането на квартира. Занимание съизмеримо по трудност с подобно по нашите гоеграфски ширини. Както тук, и там боклуците са прекалено много. Агентката ми - атрактивна дама с розово порше кабриолет - ми показа първо доста лалугерски дупки и лисичарници и чак като видя, че не кълва започна да показва и хубавите апартаменти. До тогава живеех с мисълта, че само нашите брокери са гадове, но лека полека си промених мнението. И техните са същите. Това ми мнение се потвърди и от втората брокерка, която отговаряше за жилището, в което живеех. Мъка, мъка, щом сме от България, ядем доматите с колците и вадим картофите с динамит :)

Покрай търсенето на жилище се сблъсках с типичната за западняка неприязън към чужденци. На няколко пъти аха, да взема заветния апаратамент, след като добре сме си поговорили с наемодателя и следваше въпроса: А ти момче, от къде си? Последиците бяха помръкване на погледа, сумтене, мрънкане и желание за развалене на сделката, след уточнението, че съм българин. Не знам на какво се дължеше, не мисля, че имам вид на чак толкова тъмен балкански субект, а в Дармщат (мястото където живеех) имаше много българи, които също не мисля, че бяха допринесли за лошото ни име. Явно идваше от някъде другаде. 

Разбрах го много по-късно и съвсем случайно. Един ден както си пътувах във влака, до мен се оказаха двама циганина и една много симпатична германка. Направо убийствена комбинация. Циганите на чист циганско-български си говореха как довечера ще оберат някаква къща, а германката само тъповато се хилеше. Може би това беше обяснението за отношението към мен, а може би не.

Да са живи и здрави братята германци от източна Германия. Те много ми помогнаха в тези трудни начални времена. Явно това че бяхме израсли в една и съща система ни сближаваше по някакъв начин. Както и да е, аз съм им много благодарен за това което направиха за мен тогава. По-късно осъзнах, че те също не са много долюбвани от западните германци. Основно беше свързано с данъка, който западняците плащаха за възстановяване на източна Германия, но си имаше и елемента на превъзходство, който се усещаше. 

Вече с работа и покрив над главата се замислих за забавления. И тук вече ударих на камък. Хората с които контактувах бяха основно германци и австрийци. Това си беше мое решение - исках да попия културата максимално бързо. За разлика от много случки, които съм чувал, аз лично никога не съм имал проблеми с българите, които съм срещал, нито някога са ми правили мръсни номера. Даже напротив, там направих едни от най-ценните си приятелства с българи. Но основно контактувах с германци и австрйци. Австрийците са много весел народ, страшно високомерен, но ако ги поставиш на място няколко пъти, се оказват доста забавни и искат да са ти приятели :)

Първата ми жертва беше колегата, с когото бяхме един до друг в работата. Един ден просто предложих да пием по бира. Той ми отказа. След това още няколко пъти така. Трябваше да минат много месеци преди да започне да ми вярва, да си говори с мен спокойно и да пием по бира. 

След като беше минало доста време и вече имах много и доста добри приятели германци, ги разпитвах специално за тази тяхна черта и те ми отговаряха така: Всеки от нас си има нещо като пашкул и той трудно допуска някого близо до себе си, освен ако не е абсолютно сигурен в човека. Само че аз исках да пием по бира, а не да си ставаме интимни :) Радвам се че допринесох малко за сближаване на културите там. Допринесох и за сближаване на самите германци един с друг. Или поне на тези от лични ми кръг.

С това успях да се преборя, но с дрги неща не успях, което доведе и до решението ми да се върна в България. След изкарани две години, след натрупани солидно знание и опит, и въпреки предложението за заемане на по-висока длъжност, реших да се върна в България. 

Признавам не беше лесно решение, но когато виждаш един живот, който е тотално различен от този, който си живял имаш две възможности - или да се претопиш и да заживееш така, или да се върнеш. Варианта, в който променяш кръга около себе си или се обграждаш с кръг от българи, не работи, поне според моите разбирания. 

Не мога да кажа нищо лошо срещу Германия като държава, не мога да кажа нищо лошо срещу германците като хора. Това си е тяхна култура, техен манталитет, който просто не е за мен. И този факт започва да се осъзнава след като си изкарал 2 години там. Вече си наясно с живота, имаш кръг от приятели и трябва да вземеш решението.

Искам да подчертая, че това не важи за тези, които учат в Германия и след това остават там. Явно със студентските години преходът е по-гладък, по-лесно се свиква и човек по-лесно се променя. 

Трудно, обаче, се преглъща тази програмираност на живота. Всяко едно събиране е изчислено до минутата и плановете никога не се променят. Няма да забравя едно ходене до Париж с един австриец (който по манталитет беше българин) и един германец. Германецът си беше напарвил програма, която ние тотално му разбихме. Не видя нищо от това, което искаше да види, но после ни питаше дали няма да ходим някъде пак заедно :) Това са малки лични успехи, но те изтощават. Когато целият жовот е подчинен на програмата, труно се излиза от релсите.

Животът придобива съвсем други измерения. Печелиш достатъчно, за да можеш да обикаляш света, което се подпомага и от отпуската - в Германия отпуската е 30 работни дни, а от overtime може да се събере още поне седмица, а може и повече. Изобщо погледнато отстрани - страхотен живот. 

Аз обаче си задавах въпроси? Защо при толкова страхотен живот германаците са толкова подтиснати? Защо има огромна част от големи и малко по-големи момичета и момчета, които нямат приятел(ка)? Проблемът е толкова голям, че се решава на държавно ниво, като се организират постоянно събития, с единствената цел социализация и намиране на партньор, без естествено това да е казано в прав текст. Такъв е характерът на средния германец, че той по принцип е дистанциран.

Някои ще ме поправят - те са много мили, услужливи и приятни хора, с които може много да си говориш. Така е. Но това е белег на цивилизаованост. Който ние бъркаме с откритост. За германеца започваш да разбираш нещо чак след като сте достатъчно близки, че да обсъждате лични теми. В това отношение са като деца. Осоено мъжете. Силно комплексирани, решаващи проблеми с алкохола и с никаква идея какво да правят. Признавам, че и германките не им помагат много. Феминизмът ги ударил прекалено много, но още са в начална фаза и не разбират, че правят лоша услуга на себе си.

Интересен феномен са немските хранителни магазини в събота сутрин и следобяд. Сутринта рафтовете със сладки неща и алкохол са пълни. Следобяд вече не. А ядене има по всяко време :) За мен това е много показателно.

Как протича живота на един германец? Сутринта става, отива да на работа, вечерта се прибира, изпива половин бутилка вино и си ляга с телевизора :) В събота или в неделя обикновено, или е поканен, или той кани на обекуска (най-близкия превод), като всичко е предварително изчислено - колко човека ще дойдат, какво ще носят, колко време ще продължи - надежда за спонтанност всяка оставете. Понякога се организират събития с приятели или колеги - излети, картинг, каране на колело, възможности има много - отново всичко е разчетено до минутата. Вечерта може да отиде на дискотека, но по-скоро не. Може на някое обществено събитие. И това е. Всички очакват отпуските, когато с удоволствие се запиляват по чужди страни. След известни размишения реших, че това не е живот за мен.

Възможно е просто да не съм уцелил района. Франкфурт не се слави с най-отворените хора в Германия. Но пък съм обикалял доста и мога да кажа, че разликите не са чак толкова големи. Може би Бавария е някакво изключение където могат да те напсуват без никакви угризения :)

Сега мисля, че вече съм уцелил района - България :) Остава само да стане като Германия :) В следващата статия ще опиша защо бих живял в Германия :)

А защо живея в България? След като се прибрах в България, като предварително бях обявен за ненормален от всички мои познати и приятели - българи и германци, поканих няколко приятели на гости. Трябваше им само една седмица тук за да кажат - сега разбрахме защо се върна! :)