Имотната криза била към края си. Юруш, народе, на маслините, пардон имотите! Предлагам личната си, необвързваща, гледна точка за това, защо аз лично не се подвеждам от масовата истерия „покупка на жилище”.

Какви са възможностите на пазара в момента? Може да си купиш ново строителство или старо, може да си вземеш готова къща или да си построиш такава. Това е – the choice of the grown up generation.

Ново строителство. В момента живея под наем в блок построен преди 1 година на сравнително хубаво място. Светъл и топъл апартамент с не много хубава гледка, но пък човек не може да има всичко. Винаги обаче има не едно, а много но-та. Няма да спестя „рекламата” на строителя Контракт сити, който се води за един малкото читави.

Започвам с но-тата. Не знам как е строен този блок, но кънти ужасно. На стълбището практически двама души не могат да говорят – просто не се разбира от ехото. Всички в блока сме едно голямо семейство. Когато сина ми заплаче в 3 през ноща будим всички. Когато слагах корнизи и други дребни неща, бормашината влизаше в бетона като в масло. Не искам да си помисля какво би се случило при едно заметресение. За сравнение - предишният блок в който живях беше изключително калпаво строителство от 80-те години, в който на петия етаж заметресение от 3.5 по Рихтер се усети само като едно бучене. Сега последното земетресение, пак от 3.5 по РИхтер, но вече в новия блок и то на третия етаж така ни разлюля, че определено си мислехме да излизаме навън. Няма да говоря за изолации, които ги има, но явно от най-евтините – просто с тях и без тях – все тая.

Не искам да бъда разбиран погрешно. Пиша тази статия не само върху наблюденията си от този апртамент. Живея под наем вече повече от 15 години, сменил съм няколко жилища – ново и старо строителство, 2 години търсих нещо за закупуване, през които видях поне 50 жилища, а преди всяко пренасяне съм ходил поне на по 15 огледа. Така че бих казал, че опита ми не е малък.

Първа причина за не-купуване на ново строителство – калпаво строителство, дори и от тези компании, които се водят добри. Следващата – малка квадратура. Който не е гледал ново строителство, той не знае за какво става въпрос. Говоря пак за посления си апартамент, който не е чак толкова зле – една обща кухня и хол (не повече от 30 квадарата) и две спални ( по 15 квадрата), тоалетна, баня и широк коридор + 2 тераси. По документи 100 квадрата. Може би е така, но това не значи, че не изглежда тясно.

Изобщо не съм сигурен какви са тези архитекти, които проектират. Може би е вярно това което ми каза познат архитект, че проектантските бюра просто наемат студенти и не упражняват никакъв контрол върху тях, защото имат толкова много работа, че просто нямат възможност. Като резултат можете да видите това. 

Това е един от апратаментите в които последно ходих на оглед. Даваха го симпатични възрастни хора, на които им се ревеше, че са получили това като компенсация за земята. Дори и направиха огромна отстъпка. Както се казва – открийте правите ъгли J Няма дори да коментирам самите стени, че сигурно бяха правени от пияния майстор на кунг-фу J И това съвсем не е най-лошото. Просто тази скица съм запазил от умиление. Иначе съм виждал асансьор в хола, апартамент от 140 квадрата с 85 квадрата тераса и какви ли не други архитектурни безумия. Сигурен съм че примери такива има хиляди.

Дотук засегнах калпавото строителство и квадратурата плюс безумните разпредения. Сега си представете един такъв апартамент забит в градинката между два стари блока или пък в нов комплекс, в който си подават солниците през балконите, без никаква светлина или гледка и ще добиете представа за какво говоря. Или пък широко рекламиран апаратамент в Борово с гледка към Витоша. За да видиш гледката излизаш на терасата и се надвесваш, за да хвърлиш един поглед зад чупката на блока и о, радост, успяваш да видиш малко от подножията.

Сега стигаме до интересната част - цената. Обясняват ни, че 1000 евро за крайните квартали на София била невероятна цена и трябвало да бързаме да не изпускаме далаверата. Интеренсо как са го сметнали? Средната цена на строителството е около 250 – 350 евро в зависимост от качеството. И това не са празни приказки. Направете си експеримент – обадете се в някоя строителна компания и кажете, че искате да си построите къща и вижте каква цена ще ви дадат. Това е цената без земята, която обикновено получават като обезщетение срещу няколко апартамента. Отделно цена за благоустрояване и са готови.

Следват сметките – ще го даваме по 1200 евро и ще тръбим че правим страшна отстъпка до 1000 евро. Чист доход - поне 200%. И сега истерията – имотите са паднали с около 30% - не ме гледай умно, българино, купувай! Благодаря! Като станат по 500 евро и то с гарантирано качество мога да си помисля. Ако не, справка, „новите” квартали на Атина и на Барселона. Тях поне съм ги видял на живо. Резултат от бясното строителство през 80-те години. Сега – пълна скръб, прах и плесен, даже кучета не искат да живеят там. Не искам да си мисля колко много хора са изгубили сигурно широко рекламираните инвестиции.

В новите кооперации има и един друг интересен момент – паркомясто или гараж. На цена много хиляди евро. За гараж - разбирам. За паркомясто – заявявам го съвсем отговорно – това е НЕЗАКОННО. Съветвам всички, на които им искат пари за паркомясто просто да направят консултация с адвокат. В някои случаи строителите са си вързали гащите. В други можете да ги съдите до дупка.

Последно искам да се спра на една част, за която инвеститорите и строителите нямат вина – народопсихологията на нашего брата. Както вече казах – живея в нов блок – всичко е още чисто и ново. Всъщност трябва да кажа – беше. Стълбището се омърля, стените се нарисуваха и одраха от преносването на багаж със задължителното „Опа” от хамалите и „Нищо” от страна на собствениците. Асансьорът вече на нищо не прилича. И това при съвсем активната позиция за пазене от страна на домоуправителката. Само за една година. След пет ще бъде поредната кочина. В блок населен с млади хора с малко деца. Без коментар!

Друга характерна народопсихологична черта е чистата простотия – щом съм си вкъщи мога да си правя каквото искам – да пускам музика внезапно и силно през ноща, да си крещя на воля, да правя ремонти по всяко време на денонощието, изобщо моят дом - моята крепост, нищо, че всъщност моята крепост е само част от голямата крепост и може би преча. Преча на някой – да си *** майката! И с това се изчерпва въпроса. И това без коментар!

Купуване на жилище старо строителство. Първото нещо, с което ще се сблъскате е мърлявия вход, скапания асаньор и невероятната смрад. След това ще влезете обикновено в някакъв коптор, който трябва да бъде изринат целия, за да става що годе за живеене, но да кажем, че това не е голям проблем, освен финансов. И накрая остават съседите – основно стара генерация, на които като им предложиш съвместно купуване на боя за боядисване на входа, например, започват да се чешат и да се чудят какво му е пък толкова на входа. И всичко това на цената на ново жилище. За щастие поне разпределението и квадратурата там са истински. Но може ли човек да се примири с другото?

Последното което се набива на очи е банковия кредит. И там работят хора – и те искат да печелят. Живи да ги ожалиш! J Проста бакалска сметка – взимаш заем от 80000 евро за 20 години. Връщаш около 200000 евро при вноска около 800 евро всеки божи месец, без да броим първоначаланата вноска. Ако пропуснеш няколко вноски оставаш без дом. И на това му казват сигурност?! Друга бакалска сметка – даваш 500 лева за наем. Останалите 1100 лева (като разлика между вноска и наем) ги слагаш в банката – да носят лихви. Когато вече имаш за първоначална вноска за апартамент, ще осъзнаеш, че лихвите които ти идват покриват част от наема. Ако можеш да събереш още – може и целия. Защо да работя за банката, като банката може да работи за мен? Да, без жилище си, банката може да фалира, но помислете си – дали след като станете на 60 и вече не работите искате да живеете в София? Аз лично не! Спокойно бих преживявал и в околностите.

Живях няколко години в Германия и установих следното – в блоковете живеят социално слабите, студентите и несемейните. Всички останали са в предградията в собствени къщи, с добре изградена инфраструктура. Не знам дали това ще стане някой ден в България. Може би най-после бате Бойко ще спре Кремиковци и ще даде възможност за развиване на най-хубавата част от София – полите на Стара планиана. Със сигурност знам за многото инвеститориски проекти, които просто чакат чист въздух и инфраструктура.

До тогава смятам да живея под наем, да събирам пари и един ден просто да отида да живея в собствен имот. Естествено това е моята гледна точка, която не натрапвам на никого. Просто споделям размисли относно имотната криза и така наречените“инвеститори”, за които смятам да пиша по-нататък.