15 декември 1899 година. Мюнхен, ул. "Lessingstrasse” N22. Пред сравнително скромния дом спират две луксозни карети. От първата слиза г-н Алфред Нобел, виден шведски индустриалец, с множество фундаментални изобретения, динамитът е само едно от тях. Придружен е от личния си секретар и г-н Ротхаузен, нотариус. Във втората са служители на  "Deutsche Bank”, охранявани от двама въоръжени детективи. На пода на каретата са наредени торбички със златни  монети - 1 000 000 марки!

Пред вратата на къщата Рудолф Дизел е излязал, за да посрещне гостите. Той е само по фрак, въпреки студеното време. Ръкостискания, поздравления, гостите влизат и се настаняват в салона, в който буйно гори камина. Нотариусът изважда документите и още веднъж чете договора за продажбата на патента за топлинния високоикономичен двигател, който Дизел е създал и който ще носи неговото име. Дизел преотстъпва правото за производство на двигателя на Нобел, който има право да прави всички подобрения в него, които сметне за уместни. Според контракта обаче той няма право да преотстъпва правата си на никой друг, без писменото съгласие на Дизел. Двигателят или по скоро фамилия корабни и стационарни двигатели ще се произвеждат в строящия се машиностроителен завод в Санкт-Петербург, който ще носи името  "Руский дизель’’.

Нобел и Дизел подписват документите, подписват ги и личните им секретари,като свидетели. Нотариусът също се подписва и парафира всяка страница. Ръкостискания и Дизел дава знак на един от лакеите си. От втората карета торбичките със златни монети се пренасят в салона, под зоркия поглед на детективите ,чийто десни ръце стискат нещо в джобовете на саката.

Започва броенето на парите. Дизел не вярва на банковите чекове и хартиените банкноти, а само на златото. Върху масата в салона започват да се трупат съвсем нови монети от по 20 марки с лика на кайзер Фридрих-Вилхелм. В края на броенето масата започва да пращи под тежестта на близо половин тон злато!

Идеята

Идеята за създаване на високоикономичен топлинен двигател се заражда у Дизел , когато той работи като млад инженер в  “Linde”, огромен концерн за производството на хладилни машини. На базата на собствените си проучвания  и изчисления  той написва кратка брошура за принципа на действие на предлагания от него двигател и внася в патентното ведомство искане за патентоване на идеята му. Желанието му е удовлетворено след 1 година.

С патента  и брошурата в ръка  Дизел търси предприятие ,което да реализира идеите му. Най-изгодни условия  предлага “Мaschinenfabrik Ausburg-Munchen ” или накратко MAN . Те поемат всички разноски по реализирането на патента , ще плащат невероятно висока заплата  на Дизел, докато той прави опитите си - 800 марки месечно. MAN придобива правото за производство на двигателя, но няма право да го преотстъпва другиму. Не е фиксиран горният предел на разходите за създаването на двигателя, нито някакъв срок – условия, за които всеки изобретател може само да мечтае.

Моторът

Дизел незабавно се залавя на работа. Първоначалната  му идея е горивото на двигателя - въглищен прах да се впръсква в цилиндрите и да се самозапалва от високата температура на сгъстяването. Двигателят ще работи по кръговия процес на Санди Карно, т.е. той ще бъде без външно охлаждане. Още с първите опити Дизел установява, че част от идеите му са неизпълними. Въглищния прах носи минерални частици , които блокират буталните пръстени и предизвикват катастрофално износване на цилиндрите. Липсата  на външно охлаждане  води до задиране на буталото в цилиндъра.

Гениалността на Дизел е, че той мигновено разбира къде греши и предлага нов кръгов процес, който сега носи името му. Горивото – течна нафта, се впръсква в цилиндъра, първоначално гори при постоянен обем, т.е. когато буталото е при горна мъртва точка, а след това при постоянно налягане, т.е. в процеса на разширението. Още първият двигател, работещ по този процес, показва изумителни резултати. Професор Герлах и неговите асистенти от Политехниката в Мюнхен правят измерване на ефективния коефицент на полезно действие (к.п.д.) на двигателя на Дизел и стигат до потресаващи резултати: ефективният к.п.д. на неговия двигател е 27%, доакто на парните машини той е 3-5%, а на бензиновия двигател на Ото – 10-12. Освен това двигателят на Дизел работи с много по-евтино и по-трудно запалимо гориво.

Зенит

След Алфред Нобел, всички производители на силови установки се втурнали да купуват патента на Дизел, който започва да се къпе в злато. И именно тук гениалният изобретател се разминава с действителността. Той е стигнал зенита  на възможностите си и не може да направи нищо повече. Създал е най-икономичната топлинна машина. Не след 100, а и след милиард години никой не ще успее да надмине нейната ефективност, защото, както показват теоретичните пресмятания, кръговият процес на Дизел е възможно най-икономичният при топлинните двигатели. Точно това Дизел не разбира. Той смята че винаги ще стои над всички, че патентът му непрекъснато ще се продава. Ала всеки патент може да бъде заобиколен повече или по-малко.

В конкретния случай нещата се развиват по друг сценарий. Никой не краде идеите на Дизел, но всички ги усъвършенстват. Роберт Бош създава горивонагнетателната помпа, която разпръсква горивото, без да се използва сгъстен въздух, както го прави Дизел, и процесът невероятно се опростява. Метрополитен-Викерс, огромният военно-промишлен комплекс на Великобритания, прави такива подобрения в морската конструкция на двигателя, че той коренно се различава от прототипа, продаден на фирмата от Дизел. Всяко усъвършенстване се патентова и то е много по-ценно от основната идея, чиято патентна защита скоро ще изтече.

Краят

Рудолф Дизел дава на света дизеловата мощ, но спечелва омразата както на своите колеги инженери – създатели на двигатели, така и на най-влиятелната по онова време сила – въгледобивните компании. Само за периода 1904 – 1905 г. цената на петрола нараства 2,5 пъти, а добивът му се увеличава над 7 пъти.

Това пряко засяга множество интереси. Най-засегнати са германските индустриалци, които притежават най-големите запаси от въглища по онова време. Германия губи своя превес над Англия и Дизел е обявен за виновник за това. Индустриалците започват подмолна война срещу изобретателя: довеждат всичките му предприятия до фалит и той губи огромна част от вложенията си. Враговете му се опитват да го съсипят и морално, като влагат огромни средства за пропагандата, че той не е баща на своето творение, а е плагиатствал чужди идеи. Финансово противниците му побеждават, но на Дизел му остава признанието на научния свят, който успява да отхвърли клеветите по негов адрес.

Някъде по това време Дизел започнал да се занимава със социални теории, като написва труда си Solidarismus. В него обяснява възможността за възникване на общество, в което повечето членове имат свой дребен бизнес. Този тип общество няма да премине през революции, въстания, бунтове и жертви, а е обречено на просперитет, считал Дизел. Тази теория обаче не намерила много подкрепа в бурните години преди Първата световна война и предстоящите революции по света. За пропагандирането на теорията си Дизел разпилял голяма част от парите си, натрупани благодарение на изобретения дизелов двигател.

Така, след години изсмукващи силите му битки, Рудолф Дизел е в безизходица. Трябва да ожени дъщеря си, но няма парите които е обещал за зестра. На 19 септември 1913 г. той се качва на кораба, който трябва да го отведе във Великобритания, и изчезва. Три дена след това риболовен кораб в Северно море улавя труп в мрежите си, оприличен на Дизел. Убийство? Едва ли - няма мотиви. Самоубийство? Може би. Мотивите са предостатъчни: пълен финансов крах, огромни неизплатими задължения. И все пак смъртта на Рудолф Дизел остава една от големите мистерии на съвременния свят. Дали някой ще я разкрие,можем само да гадаем.