Eдин на всеки 6-10 човека развива тежката форма на Ковид. До колкото е известно за момента, като че ли няма връзка със здравословното състояние, по-скоро само с възрастта и генетична предразположеност. Дори и в прекрасно здравословно състояние, на възраст наd 35 години, някои хора се разболяват тежко. Нещо повече, вирусът като че ли обича тези, които водят здравословен начин на живот, но имат генетичната предразположеност.

Въпреки че в медиите се говори за пневмония от Ковид, това не е точната дефиниция. Пневмонията е страничен ефект. Тъй като Ковид е съдово заболяване, това което реално се получава е постепенното запълване на белия дроб със съсиреци, които лека-полека се втвърдяват и „матират“ целия дроб. Дишането става първоначално затруднено и след време дробът няма капацитет за усвояване на кислорода. Една част от хората усещат това като тежест в гърдите, което им дава възможност да вземат навременни мерки. При други обаче се получава само силна умора, която лесно може да се сбърка с „ефекта на вируса“ и изобщо да не разбере какво става. Това е най-опасния сценарий, защото човекът се чувства добре когато лежи, но реално постепенно умира. В този случай само измерването на сатурацията показва, че нещо не е наред.

При тежката форма кръвта става като желе. На мен лично не можаха да ми вземат кръв от вената, тъй като не искаше да излиза. Има проявления при които кръвта става на топчета, които се виждат дори външно. Затова задължително трябва да се прилагат силни антикоагуланти наред с другото лечение. Самото лечение включва кортикостероиди, антибиотици, антикоагуланти и други медикаменти в зависимост от болницата. Задължително система за подаване допълнително на кислород. Ако не е тя – трайна сатурация под 90 води до необратимо загиване на вътрешните органи. Използват се и силни антиоксиданти за противодействане на автоимунния отговор, но тук зоната е сива и май все още няма разбирателство между самите лекари.

Повтарям нещо от предишната статия. Ако сте в такова състояние и не сте в болница и ВИ ИЗПИШАТ САМО АНТИБИОТИК, ПОТЪРСЕТЕ ДРУГ ЛЕКАР!

Именно поради риска от тромби се получават и се очаква да се получат усложнения по време и след прекарване на болестта. Ако вече сте го прекарали задължително минете през кардиолог и уролог – там са най-честите запушвания на малките съдове.

Както се вижда от статията до тук, това си е доста тежко заболяване, което изисква сериозна химия за лечението. За щастие нашия организъм е снабден с механизъм, с който можем силно да подпомогнем нашето възстановяване, а именно волевото дишане. При волевото дишане отваряме дроба колкото можем, с което намаляваме вероятността за „матиране“ на съсиреците, позволяваме на все още циркулиращата кръв да усвои каквото може и най-важното – вкарваме много кислород в кръвта който е най-добрия естествен антиоксидант. Като страничен ефект – дишаме по-добре. По-долу прилагам някои техники, които лично на мен са ми помогнали.

Докато сте с кислородна маска и в тежко състояние

• Накъсано дишане – помага при много ниска сатурация и ако сте с кислородна маска. При свалянето на маската започва неудържим повик за кашлица. При това положение първо трябва да се успокоите до колкото е възможно. НЕ ОПИТВАЙТЕ ДА СИ ПОЕМЕТЕ ВЪЗДУХ ОТВЕДНЪЖ! Рефлексът ви кара да правите точно това, но така кашлицата става още по силна. Въздух се поема на малки глътки накъсано и бързо. Това дава няколко минути време, в което да се упокоите и да отидете до тоалетна например.
• Дълбоко дишане (може и с маска, но да не е много дълбоко) в седнало положение, с ръце поставени зад тялото и с изпъчен гръден кош. Помага за отварянето на гръдната кухина и навлизане на повече кислород.
• Лежане по корем и дишане в тази поза – с кислородния апарат става и е малко трудно, но трябва да се прави колкото може по-често.
• Лежането по гръб е противопоказно. По възможност само настрани.
• Никакви физически натоварвания и упражнения. Напротив – колкото е възможно по-пълен покой и само концентрация в дишането.
• Никакво излизане на студен въздух. Ако се налага сложете яке и маска.
• Мислене ден за ден, час за час, глътка въздух за глътка въздух. Не трябва да си позволявате дори и една лоша мисъл. Никакво мислене за бъдещето или кога ще излезете от болницата. Прилага се немския принцип – лекарите правят каквото могат, но трябва и вие да си помогнете. В този случай – БЕЗ ПАНИКА И ЛОШИ МИСЛИ!

Когато свалите кислородната маска

• Разходки ако е възможно още от болничната стая. Бавно и спокойно, с колкото може по-дълбоко дишане. Може да почувствате болка на най-различни места, но не се обезкуражавайте и не се плашете. Никой не е пострадал от дълбоко дишане. След няколко дена всичките болки и неразположения изчезват. Под дълбоко дишане се разбира първо диафрагмено дишане и след това надуване на белия дроб до пълен максимум и след това пълно издишане.
• Възможно е да ви се завие свят. Вижте си кръвното - възможно е да е доста ниско. Ако е така, дишането става само в леглото. Изобщо при виене на свят не се насилвайте.
• По възможност следете пулса – възможно е да е завишен, но ако е над 120 се консултирайте с лекуващия лекар дали можете да се разхождане. Възможно е пулсът ви да е много нисък. Това може да означава няколко неща – от липса на някои минерали, през това още да не сте излекуван, до временни сърдечни проблеми. Отново се консултирайте.
• Пиене на много вода. Казвам вода, а не течности. Трябва да започнете да се чистите от цялата химия.
• Ако могат да ви донесат балон или кухненска ръкавица може да се опитвате да я надувате. Ако ви е тежко – упорствайте. Ако ви е много леко – може а не го правите.

Когато ви изпишат

Самото изписване би трябвало да стане след 2 отрицателни PCR теста. Не винаги се спазва, а когато болниците са препълнени гледат да ви закрепят и да ви пратят вкъщи. Ако сатурацията ви не се е вдигнала, можете да преговаряте за още 2-3 дена на тежките лекарства. Без да съм сигурен, но това може да спести после месеци на възстановяване.

След изписването ще имате списък с лекарства, които трябва да вземате. За съжаление тук отново няма ясен протокол как да се действа и лекарите действат според собствените си знания и разбирания. При всички положения трябва да вземате антикоагуланти още известно време – до 2-3 месеца. Те обикновено вървят с някакво лекарство на база омепромазол. Антиоксиданти – дълга тема – консултирайте се с лекар, може и с повече от един, ако имате възможност. Масово изписват цинк и селен, но забравят магнезий и Витамин В.

Имайте предвид, че организмът ви е много изтощен, нивото на левкоцитите e много ниско и дори един малък грип може да е проблем. Така че ако излизате – задължително с маска.

Освен лекарствата след като ви изпишат, най-важното е дишането. Ето някои полезни техники:

• Дълбоко дишане с лека разходка вкъщи. Това е същото, което сте правили в болницата.
• Накъсано поемане на въздух до пълно запълване на дроба, след това съвсем леко изпускане и продължаване с накъсаното пълнене. Задържане за 1-2 секунди и плавно изпускане.
• Дишане легнали по гръб с няколко възглавници под дупето. Идеята е да се подпомогне гравитачното отделяне до колкото е възможно. Имайте предвид че сатурацията може много да падне в тази поза, затова по-добре да го правите с оксиметър и с много дълбоко дишане. Не повече от 10-15 минути на сесия.
• Същото като горното, но настрани. Отново повдигнато дупе, отново дълбоко дишане. Не повече от 5-10 минути на сесия.
• Дишане по корем без възглавница.
• Дишане в молитвена поза с дупето нагоре и главата надолу. Пак дълбоко дишане. Това е за гравитачно изчистване, до колкото е възможно.

Не забравяйте най-важното – НИКАКВА ПАНИКА, много спокойствие, позитивизъм и желание за борба. Корейците имат много хубава фраза за кураж – FIGHTING!