Купувам одеве гащи. Не точно гащи, а три ивици дантела, които не целят да топлят. Не за мен, за подарък. Не в работно време, в обедната почивка. Не че се оправдавам, обяснявам. 
Докато чакам продавачката да ги опакова красиво, като за подарък, зяпам през прозореца. Малка уличка в центъра. От тия, дето пешеходци почти не минават, за да не пречат на колите. Спира пежо, червено. Слиза дама, която влиза в магазина за гащи, смотва под нос "офчийстудену" и започва да си избира нещо, което не че ще я стопли де. В тоз момент на уличката се появява камионче с минерална вода. Шофьорът, хърбав тип с обърната захапка, спира и зачаква, кротко облегнат на клаксона. Аз вече имам опакованите гащи, но не искам да изтърва сеира и се зазяпвам в някакви прозрачни неща на витрината, през които чудесно се вижда какво става навън. Дамата излиза, изслушва напълно коректните, като цяло доста семпли реплики на шофьора, отговаря му учтиво "простак" и сяда зад волана. Но пред нея има спряна друга кола, край която спокойно би могла да премине, ако не бяха я лъгали като малка за ония прословути 20 сантиметра, не че аз я умея тая маневра де.
След няколко мига от пролетта, изпълнени с напрежение, ругатни и клаксони, дамата прави това, което всяка истинска дама би направила - заебава тъжното лашкане напред-назад на колата, излиза, ритва ядно гумата на камиончето и влиза пак в магазина. Аз се скривам зад щендер със сутиени, а очилата ми пробляскват в такт със сатена по стоката.
Естествено, че камионджийчето влезе в магазина.
Естествено, че каза някои неща, които заради детската аудитория ще премълча.
Но като истински джентълмен, вместо да строши крик в главата на тая проскубана фитка/извинете, само цитирам /, пичът взе ключовете и извози пежото нагоре по уличката.
Бяха мила гледка - той с мръсна газ напред, тя в свински тръс отзад.
Аз съм доволна, мисля, че купих хубави гащи..... за подарък, де.