Shared knowledge by vasmer Разни ми ти ... Кой е следващият диктатор, който ще се раздели с властта?
|
|
Created: 2011-03-23 Modified: 2011-03-23 Views: 4843
|
|
В светлината на социалното недоволство, обхванало Близкия изток и други региони по света, подклаждано от социални мрежи като Facebook и Twitter, изглежда никой режим вече не може да се чувства сигурен. Остава единствено въпросът кой ще е следващият диктатор, който ще се раздели с властта? Внезапното рухване на режими, просъществували десетилетия – като този на египетския диктатор Хосни Мубарак например, илюстрира колко е уязвим авторитарният модел на управление в съвременния свят, пише CNBC. Въпреки че Уго Чавес във Венецуела и Ким Йон Ил в Северна Корея остават в светлината на прожекторите, списъкът от държавни глави, считани за диктатори, е дълъг. Според дефиницията в тълковния речник Merriam-Webster диктаторите обикновено разполагат с пълен авторитарен контрол над страната си, трупат богатство за себе си и оставят поданиците си да живеят в мизерия. Инфлацията, повишаващите се цени на храните, социалните дисбаланси и лошият стандарт на живот са в основата на бунтовете в Близкия Изток, а лидерите на въпросните режими попаднаха във фокуса на социалното недоволството. За да илюстрираме как диктаторите се обогатяват за сметка на гражданите, ще сравним приравнения с покупателната способност брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението с класацията на страната в Индекса за човешко развитие (Human Development Index, HDI). Приравненият към покупателната способност брутен вътрешен продукт на глава от населението показва какво трябва да е благосъстоянието на хората в страната, ако богатството беше равномерно разпределено. Индексът за човешко развитие на Организацията на обединените нации (ООН) отразява условията на живот и перспективите пред населението на страната. Той е съставен от средната продължителност на живота, достъпа до образование и брутния национален доход на глава от населението. Значителни разлики между приравнения с покупателната способност БВП на глава от населението и HDI показват до каква степен режимът ощетява населението и доколко вероятно е диктаторът да остане на власт. Прилагаме и индекса, измерващ степента на корупция в отделните страни - Transparency International Corruption Perceptions Index (CPI). И така – кои са потенциалните следващи мишени на социалното недоволство? Разгледайте списъка с най-дълго управлявалите диктатори в света и вижте как се е отразил техният режим върху населението и икономическото развитие. 10. Яйя Абдул-Азиз Джемус Джункунг Дилиу Джамех, Гамбия
На власт: от 1994 г. Ръст на БВП от 1994: 63.7% HDI (2010 г.): 151 място, резултат 0,390 Яйя Джамех взима властта в Гамбия от президента Давда Джавара след безкръвен военен преврат през 1994 г. Той е избран за президент на страната през 1996 г. и печели всички последвали избори. Името на президента Джамех се появи в западната преса през 2009 г., когато той отправи заплахи към активисти за защита на човешките права, които по негови думи се опитвали да дестабилизират Гамбия. Джамех е обвинен в поръчката на убийства на журналисти и протестиращи студенти. През 2007 г. Джамех бе заклеймен от медицински експерти, след като обяви, че е открил лекарство срещу СПИН и всички, които преминат през неговата програма за лечение, не могат да предават вируса. 9. Александър Григориевич Лукашенко, Беларус
На власт от 1994 г. БВП на глава от населението, 1994 г.: 3715 долара Ръст на БВП от 1994: 273.2% HDI (2010 г.): 61 място, резултат 0,732 Поради просъветския си стил на управление, Александър Лукашенко се смята за последният комунистически диктатор в Европа Лукашенко дойде на власт в Беларус след първите демократични избори в страната през юли 1994 г., когато победи 5-ма съперници за президентския пост. Скоро след като взе властта, Лукашенко промени националните символи и си присвои допълнителни правомощия, включително правото да разпуска парламента с декрет. Лукашенко разпусна парламента на страната през 1996 г., след като депутатите се опитаха да го отстранят по обвинение, че нарушава конституцията. Новият парламент в Минск е съставен от лично подбрани от Лукашенко депутати. Въпреки авторитарното си управление, политическите репресии и нарушаването на човешките права, поддръжниците на Лукашенко изтъкват относителната стабилност на Беларус след разпадането на Съветския съюз. 8. Ислам Абдуганиевич Каримов, Узбекистан
На власт от 1990 г. БВП на глава от населението, 1992 г.: 1 286 долара Ръст на БВП от 1992: 135% HDI (2010 г.): 102 място, резултат 0,617 Ислам Каримов заема поста на Първи секретар на Узбекската комунистическа партия, а през 1990 г. става президент на Узбекската съветска социалистическа република. След като обявява независимостта на Узбекистан през август 1991 г., той печели първите президентски избори в страната през декември 1991 г. и става първият президент на независимата републиката. Въпреки че официално Узбекистан е демокрация, изборният процес не отговаря на стандартите на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Неправителствени организации като Human Rights Watch и Amnesty International описват Узбекистан като „авторитарна страна с ограничени граждански права“ и изразяват опасения за „широко разпространено нарушаване на почти всички основни човешки права“. 7. Идрис Деби Итно, Чад
На власт от 1990 г. Ръст на БВП от 1990: 127,7% HDI (2010 г.): 163 място, резултат 0,295 Президентът на Чад Идрис Деби Итно идва на власт през 1990 г. след военен преврат, който сваля бившия президент на страната Хисене Хабре. Преди това двамата са съюзници. Откакто е на власт, правителството на Деби е обвинявано в корупция и политически репресии, въпреки че властите настояват, че управлението е демократично. През 2005 г., след успешен референдум, Деби остава на власт за трети пореден мандат. По данни на ООН президентът Деби е похарчил 3 млрд. долара от общите приходи от 3,7 млрд. долара от преминаващ през страната нефтопровод за оръжие, вместо за образование, здравеопазване и инфраструктура. 6. Аятолах Али Хаменей, Иран
На власт от 1989 г. БВП на глава от населението, 1989 г.: 3 703 долара Ръст на БВП от 1989: 197,7% HDI (2010 г.): 70 място, резултат 0,702 Аятолах Али Хаменей стана Върховен лидер на Иран през 1989 г., когато беше назначен от Асамблеята на Експертите да наследи аятолах Рухола Хомейни. Докато Махмуд Ахмединеджад е шестият президент на Иран, Хаменей, който има титлата на духовен водач на страната, е на практика лидерът, който има последната дума във всяко политическо или религиозно решение. Хаменей привлече критиките на международната общност поради репресиите срещу политическата опозиция в Иран, включващи арести и насилие извършвано от религиозни милиции. 5. Омар Хасан Ахмад ал-Башир, Судан
На власт от 1989 г. БВП на глава от населението, 1989 г.: 844 долара Ръст на БВП от 1989: 192% HDI (2010 г.): 154 място, резултат 0.379 Когато през 1989 г. Омар Хасан Ахнад ал-Башир извършва военен преврат срещу правителството на премиера Садик ал-Махди, той е офицер в саудитската армия. След преврата Башир става президент на Судан. Международният криминален съд (International Criminal Court, ICC) издаде заповед за ареста на Башир по обвинения във военни престъпления и престъпления срещу човечеството, извършени по време на конфликта в Дарфур. Това е първият случай, в който действащ държавен глава е подведен под отговорност от ICC. Заповедта за арест издадена от ICC е заклеймена от либийския полковник Муамар Кадафи като акт на „световен тероризъм“. Според американска дипломатическа кореспонденция, публикувана от Wikileaks през 2010 г., главният прокурор на ICC има съмнения, че Башир е прехвърлил в сметки в британски банки 9 млрд. долара.
4. Пол Бая, Камерун
На власт от 1982 г. БВП на глава от населението, 1982 г.: 1 419 долара Ръст на БВП от 1982: 52,5% HDI (2010 г.): 131 място, резултат 0.460 През 1982 г. Пол Бая става вторият президент на Камерун, след като служи като премиер на страната от 1975 г. Режимът на Бая е силно авторитарен, като всички министри в правителството се назначават от президента. Бая легализира опозиционните партии през 1990 г. Той печели всички избори въпреки твърденията за изборни фалшификации. Според конституцията от 1996 г. Бая не би трябвало да може да се кандидатира на изборите през 2011 г. За да се справи с тази правна пречка, президентът инициира конституционна реформа. Amnesty International обвинява Бая в нарушаване на човешките права. 3. Робърт Мугабе, Зимбабве
На власт от 1980 г. БВП на глава от населението, 2005 г.: 425 долара Спад на БВП от 2005 година: 6.82% HDI (2010 г.): 169 място, резултат 0.140 Робърт Мугабе е избран за премиер на Зимбабве през 1980 г., след като успешно води освободителното движение в страната срещу белите колониалисти. През 1987 г. той става и първият президент на Зимбабве, след като отменя поста премиер. Като президент Мугабе придобива допълнителни пълномощия. Остава на власт повече от 30 години чрез изборни манипулации и политически репресии. Първоначално Мугабе се приема от Запада като прагматичен политик с визия за бъдещето на страната си, но след 1998 г. общественото мнение се обръща срещу него, поради силовите похвати, чрез които се справя с политическите си опоненти. Няколко награди и почетни звания присъдени на Мугабе преди 1998 г. са отменени. Сред тях са звания присъдени от английската кралица, университета в Единбург и държавните университети в Масачузетс и Мичиган. 2 Хосе Едуардо душ Сантуш, Ангола
На власт от 1979 г. БВП на глава от населението, 1980 г.: 1981 долара Ръст на БВП от 1980: 223.7% HDI (2010 г.): 146 място, резултат 0.403 Хосе Едуардо душ Сантуш е вторият президент на Ангола. Той е избран през 1979 г. след смъртта на Аугостино Нето, първият президент на страната. Въпреки бързото икономическо развитие на страната след края на гражданската война през 2002 г., правителството на президента Сантуш е обвинявано в корупция и ограничаване на свободата на словото. На 17 февруари 2011 г. Международният криминален съд (ICC) обвини Сантуш за престъпления срещу човечеството, извършени от Народното движение за освобождение на Ангола (MPLA), което е под негов контрол. 1. Теодоро Обианг Нгуема Мбасаго, Екваториална Гвинея
На власт от 1979 г. БВП на глава от населението, 1980 г.: 470 долара Ръст на БВП от 1980 година: 3812.1% HDI (2010 г.): 117 място, резултат 0.538 На челно място в класацията е президентът Обианг, също известен като "El Jefe" (шефът). Обианг управлява бившата испанска колония от 1979 година, когато след преврат отстранява първия президент на страната и негов чичо Франциско Масиас Нгуема. След процес, на който Обианг обвинява чичо си за геноцида срещу племето Буди, Масиас е разстрелян. Въпреки че първоначално управлението на Обианг се счита за „по-хуманно“ от това на неговия предшественик, тази тенденция скоро се оказва само привидна. През 2008 г. журналистът Питър Маас нарече Обианг „най-ужасния диктатор на Африка, засенчващ дори президента на Зимбабве Робърт Мугабе“. Въпреки че след 1997 г. производството на нефт бързо се увеличава поради откриването на нови обширни нефтени находища, през 2004 г. BBC съобщи, че приходите от добив на нефт в голяма степен са се изпарили – феномен, който президентът Обианг определи като „държавна тайна“. Human Rights Watch обвинява Обианг в „редовно прилагане на изтезания и незаконни арести“, както и отвличания на опоненти в чужбина. Според организацията Обианг използва огромното нефтеното богатство за финансиране на охолния живот на тесен кръг от приближени, като в същото време оставя населението да живее в дълбока мизерия.
|
Rate this  1 vote |
