Защо някои родители предпочитат домашното обучение и какво означава това за образователната система

Георги е почти на 18 години и завършва средното си образование. Интересува се от история и ще кандидатства в университета в Оксфорд. Чете много, има собствено мнение, организира добре времето си, знае какво може сега и какво иска занапред. Владее английски, учи по желание латински, тренира тенис и взима уроци по китара. Но никога не е влизал в класна стая.

Георги е домашен ученик още от първи клас. За него няма училищни звънци, изпитване на дъската, нулеви часове и класни работи. Няма първи и втори срок, няма и ваканция. Учи вкъщи с помощта на родителите си, по някои предмети с частни учители. Семейството му е едно от над 200 в България (по изчисления на Асоциацията за домашно образование), които са избрали децата им да не се обучават в училище. Обикновено това са добре образовани родители, които могат да си позволят да отделят допълнителни финансови ресурси за обучението на децата си. Броят им постепенно се увеличава, а темата попадна отново в общественото внимание след случая на Божидар Маринов, който беше дисквалифициран от състезания по информатика заради това, че не ходи на училище. Извън абсурдния казус - държавата санкционира очевидно успешен ученик, вместо например да вземе мерки за лошите резултати на гимназистите по математика, мотивите на родителите, които предпочитат да оставят децата си вкъщи, показват слабите места на българското образование. А нежеланието на институциите да приемат различните форми на обучение доказва чиновническия страх от алтернативите и от конкуренцията в образованието.

Защо вкъщи, а не в училище

"Училищното образование в момента е като някаква средновековна машина за изтезания, която изсмуква години от живота на човек и го оставя отчайващо прост, отчайващо неспособен, неудовлетворен и дори гневен", категорична е Магдалена Соколова, чиито три деца се обучават вкъщи. Конкретните проблеми, които тя вижда, са задължителният характер на училищното образование и липсата на участие на децата в собствения им живот. "Нали се опитваме да подготвим мислещи, креативни, инициативни млади хора? Как ще стане, ако непрекъснато някой отгоре им казва какво трябва да правят, а те нямат правото дори да тропнат с крак", пита Магдалена.

Нейното семейство избира домашното обучение, защото според тях така детето не се извежда от естествената си среда, за да попадне в "някакъв изкуствено създаден социум, към който то е принудено да се адаптира изцяло на оцеленчески принцип". Освен това академичните познания, които децата получават, са доста по-добри, защото има възможност да се използват гъвкави програми, съобразени с естествените наклонности на детето, смята Магдалена. Тя разказва, че използва различни похвати за всяко от трите си деца, които да отговарят на възрастта им и предпочитания им начин за възприемане. Дъщеря й например е подредена личност, а единият й син - творческа натура. Затова, когато учат география, тя събира данни за отделни държави и ги оформя в информативен текст, а той пише за лиричен герой, който обикаля държавата и събира лични впечатления. Общото за трите деца е, че родителите им изискват от тях да участват активно, да дават мнение и да правят анализ на знанията си. Какви предмети и колко от тях се учи се обсъжда от цялото семейство, като задължителна е само математиката. Децата имат по няколко учебника по даден предмет, за да видят информацията от различни ъгли. Голяма част от образователния процес е запълнен от физически труд - от преинсталация на операционна система до плащане на сметки чрез електронно банкиране и отглеждане на градински растения. "Винаги ги насърчаваме, когато искат да опитат нещо ново, и не ги притискаме да продължат занимания, които са им омръзнали", казва Магдалена. За нея ролята на родителя не е да се превъплъти в учител по всичко, а първо да възпита у детето любов към знанието и после да му набави нужните ресурси, за да може то самостоятелно да развива тази любов.

Подобна тактика са използвали и родителите на Георги. Баща му Петър Порумбачанов, който е председател на Асоциацията за домашно образование, разказва, че синът му като малък се е научил да чете много бързо и са решили да не чакат да тръгне в първи клас, за да започнат да го обучават. Достатъчно било в началото да възпитат у него желание за учене. След това Георги бързо става самостоятелен, съставя си програма на базата на материалите от американската система за домашно образование CLASS и прибавя източници на информация за български език и история на България. Разполага с времето си и предпочита например сутрин да минава по-трудните за него неща като математика.

"Домашното образование не е затворено движение на ъндъргаунд хора, които се опитват да се скрият", споделя Петър Порумбачанов. За него основният проблем на училищното образование е асоциалната среда, която не запазва инидвидуалността на учениците, а ги вкарва в определени от министерството граници. 

"Не се взимат под внимание индивидуалните способности и интересите на всяко дете. Всички са под една капачка, трябва да покриват едни и същи изисквания", е мнението и на Надежда (името е сменено по желание на родителя). Нейният син съзнателно пропуска по няколко дни училище в седмицата и се занимава вкъщи с баща си с музика, рисуване и други извънкласни дейности. Когато е пропуснало по-тежък материал, детето остава на занималня следобед. Родителите срещат разбиране от учителката на сина си, но признават, че това е по-скоро рядко изключение в образователната система. Надежда не е доволна от начина на преподаване в училище, защото "децата основно се изпитват, не се учат", но въпреки това не иска да спре сина си изцяло от училище, за да може да се среща и с хора извън семейната среда.

Често нездравата атмосфера в училище също е причина за някои родители да решат да оставят децата си вкъщи. Такъв беше преди няколко години случая на Явор Костов от Видин, който спря сина си от училище, след като той беше малтретиран от свои съученици. "Има по-чувствителни деца, които психически издържат трудно, и родителите им съвсем естествено предпочитат да ги съхранят", казва Милена Ленева, която работи в сферата на образованието. Тя допълва, че другата основна причина за подобно решение е недоволството от качеството на образованието, което пък идва от свръхниските очаквания към децата, учителите и образователния процес въобще. Често учителите са на мнение, че децата не могат да се справят с материала и тази нагласа се предава и на учениците, и на родителите. Последиците от това са, че родителите с финансови възможности започват да търсят алтернативи извън класната стая. Когато синът на Милена навършва 16 години, те взимат общо решение да премине в самостоятелна форма на обучение. Учи сам и се явява само на изпити. През трите години до завършване на средното си образование той пътува по света, участва в младежки обмени, посещава за една година училище във Финландия. "Смятам, че е прекарал тези три години по много по-полезен начин, отколкото ако беше стоял в училище", казва Милена, но допълва, че изборът на алтернативна форма на обучение много зависи от характера на детето.

"Причината, поради която симпатизирам на домашното образование, е възможността, която то дава на семействата и децата да са творци на собствения си живот", коментира Гаяне Минасян от Националната мрежа на родителите. Тя цитира изследване от 2003 г. на американския Национален център за статистика в образованието, според което причините на родители, предпочели домашно образование, са свързани най-вече с неодобрение на качеството на образованието в институционална среда, с религиозни или философски убеждения и със загриженост за безопасността на децата. Според Гаяне аргументът, че домашните ученици няма да могат да се социализират, е безпочвен. "Училището не толерира именно характеристиките, необходими за пълноценно гражданство", смята да и дава пример липсата на възпитаване на умения у учениците като взимане на решения, поемане на рискове, помощ за другия.

Има ли нужда от закон

По въпроса дали домашното образование трябва да се формализира в закон има различни мнения, дори сред родителите, които са го избрали. Според някои образованието е естествен процес, който не произлиза от държавата и няма причина да се регулира от нея. "Това държавата да следи дали всяко дете е в границите на нещо, което се дефинира като нормално, е най-малкото ненужно, както е ненужно да се следи дали всички 7-годишни момчета са между 110 и 133 см", смята например Магдалена Соколова. Според нея, за да може нещата в сферата на образованието да потръгнат, е достатъчно да се премахне задължителният характер на училището и да се осигури достъп до материали и пособия на всяко дете, което иска да учи.

"Образованието, в каквато и да е своя форма, няма нужда да бъде узаконявано, защото то не е незаконна дейност, а фундаментално човешко право, една от основните свободи наред със свободата на словото и убежденията например", коментира и Гаяне Минасян. Тя смята, че държавата трябва да отвори вратите и правилниците на своите институции и сертифициращи системи за участие на ученици от всяка форма на обучение. Обратното за нея е дискриминиране на определени граждани, защото не са избрали точно определена форма на обучение. "Крайно време е да се пробудим от вековния си сън, който не ни позволява да видим, че училищното обучение се е променило от времето на килийните училища до днес – днес гражданите могат да се ползват от множество различни форми на училищно обучение – българско, чуждестранно, присъствено или дистанционно", обобщава Гаяне.

Според Милена Ленева трябва да има официален начин, по който хората да могат да си обучават децата вкъщи. Това, от една страна, ще даде свобода на родителите да изберат подходящия според тях метод, а от друга, държавата ще има регламентиран механизъм за контрол. Вариант е например родителите, които предпочетат домашното образование, да заявяват това в регионалните инспекторати, а държавата да проверява знанията и уменията на децата накрая. Всъщност подобен контролен механизъм трябва да се въведе не само за домашното образование, а в системата въобще. В момента държавата проверява училищата само на документи и е фокусирана много повече върху процеса на обучението, отколкото върху крайните резултати. "По какъв начин ще науча квадратното уравнение не е работа на държавата", дава пример Милена Ленева.

Един от най-честите аргументи за задължителното училищно образование е опитът да се обхванат всички деца, но практиката показва, че това също не работи. Процентът на децата, които не се обучават под никаква форма, никак не е малък и държавата не прави нищо за това. Едновременно с това отказва да допусне домашни ученици до кандидатстудентски изпити, а дори и до взимане на шофьорска книжка.

"Образованието е пазарен продукт и трябва да има конкуренция", смята Петър Порумбачанов. Според него институциите не трябва да се страхуват от алтернативните форми, а да помислят как да си сътрудничат с тях. Образованието в момента е глобализирано и лесно достъпно и няма как да се случва единствено в класната стая. Различните модели помагат и за обучение в трудни условия - например липса на достъп до училището през зимата. Идеята е те да се разучат, за да може държавата да не се паникьосва, когато някои родители (с право) решат да изберат нещо различно.

Източник: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/obshtestvo/2014/01/17/2222324_na_uchilishte_vkushti/?sp=0#storystart