Веднъж, в зората на демокрацията, когато шаренията на свободния печат беше букнала до разюзданост, челната страница на един съботен седмичник в родния ми град прикова вниманието ми с водещо заглавие: „Кучета призраци бродят нощем из Русе“. В материала пишеше как призрачни огромни псета се появявали по тъмно; виели приглушено, козините им светели и зъбите им проблясвали. Веднага след това видях мой познат, преподавател по психология в местния университет, който се разхождаше с главния редактор на въпросния вестник. Психологът, явно съветник на редактора, с блеснали очи ме попита: „Яворе, видя ли какво заглавие спретнахме онзи ден?“. Отговорих му, че съм смаян – очевидно новината беше неистинска. „Е-е, така се пише“, лукаво отвърна той, „сега е времето да се правят експерименти, да ги видим читателите доколко могат да поемат.“

По-късно започнах да уча психология в университет, където въпросният преподавател, вече титулуващ се професор, водеше 5-6 дисциплини. Професорът имаше класическо оръжие – непознатите (или полупознати) терминологични думи, изричани с особено придихание и звучащи хем магнетично, хем страховито.

Думи – монстери, от които те побиваха тръпки. В неговите уста всяка цел се превръщаше в мания; всеки устрем – в обсесия, всяка методичност – в компулсивност; всяка критичност – в проекция (проектираш се в някой друг); всяко обяснение – в рационализация; всяко забравяне – в изтласкване (или репресия) на сбъркани мисли от главата ти. Внушението беше, че всяка, дори добра човешка проява, се дължи на низки инстинкти или патологични перверзии: „пътят към рая е постлан с лоши намерения.“

В крайна сметка – оставяше те замислен не дали в тебе няма нещо сбъркано – а какво точно е сбърканото. Нямаше нужда да се самоубеждаваш, че имаш проблем – беше тъй чаровно да си ровиш в мозъка и да си назоваваш проблемите с „правилните“ имена. Имаш ли проблем, значи имаш идентичност. Неясният страх, че има нещо нездраво в тебе биваше старателно разчепкван, а той се уголемяваше от заложения у всекиго предразсъдък, че много повече нездравост се таи в другите край тебе.

Но студентите го обожаваха – имаше особена харизма на преподаване – с особения си, шептящ глас, интонация, поведение, той създаваше усещането, че споделя съкровени тайни. Всъщност всичко, което преподаваше, беше под знака „Психология на манипулацията“. Оказа се, че има и такава психология. А милите колеги бяха дошли май най-вече, за да учат подобно нещо. И се оставяха да бъдат манипулирани (и унижавани), сякаш в страшна приказка на Братя Грим. Обсебени от стокхолмски синдром, те не забелязваха емоционалната чума, с която биваха заразявани.

От посетия страх професорът жънеше своето признание. Паството му беше щастливо, че можеше да тушира прилепения страх, като манипулира другите. В отмъщение за собствените страхове. И студентската ни група бавно се разпадаше.

От началото на 2013 година на нашето общество беше сервиран твърде много страх. Непропорционалността му в сравнение с предходните години не може да бъде обяснена само с регулярни думи за година на избори, икономическа криза или международно положение. Теорията и практиката на манипулацията подсказват друга интерпретация.

Прелюдия: знакови атентати срещу Ахмед Доган и Златко Баретата (на стълбите пред Съдебната палата!). Страх, че държавата не може да се справи.
Завръзка: раздути сметки за ток. Два страха – от чуждите енергоразпределителни дружества и от това, че без Белене токът ще поскъпва.
Развитие на темата: поява на думи-монстери – деконструкция, мултинационални компании, реприватизация. Страх от неясно пълзящо зло.
Финал на първо действие: свръхмерно количество бюлетини в костинбродска печатница. Страх, че някой манипулира изборите.

Антракт.

Начало на второ действие: рестарт на Белене, връщаме пушенето, връщаме агентите-посланици. Страх от реставрация.
Форсирана кулминация: Пеевски. Шок от брутално масивно зло.
Разтягане на действието: окопна война на протести и неглижирането им. Страх от нестабилност.
Похват „империята отвръща на удара“: поява на думи-монстери: неолиберализъм, рекомунизация, соросоиди, контрапротест. Страх от новото. Запомняща се фраза за „умните и красивите“. Страх от успеха.
Нова сюжетна линия: бежанци, с нови думи-монстери – главорези и канибали. Страх от чуждото и друговерското.
Повтарящ се напев: бедни сме, последни сме, малки сме, нещастни сме. Екзистенциален страх, че нищо не ни е наред.
И пак думи-монстери: евроскептицизъм, ислямизация, евразийски съюз. Страх от демокрацията.

Пръчката на поредния страх е пъхвана в огъня, когато жаравата на предходния започва да тлее. Режисьорът на тази пиеса е доста умел, нали? Сякаш шепа хитроумни ченгета, по израза на Огнян Минчев, си играят с нас и измислят поредната интрига в пиесата. Страхът трябва да се поддържа горещ.

Страховете се прицелват в главна стратегическа точка: във времена на нестабилност обществото има склонност да се консолидира около властта. Действащата власт, колкото и да е непопулярна. Целта на този кризисен пиар е да овладее кризата, като създаде друга криза. Да разпали страхове и да отклони вниманието. На фона на черното властта не изглежда чак толкова черна. Натрапеното лидерство започва да изглежда необходимо и става приемливо.

Страховете обаче прокарват разрушителни къртичини в темелите на обществото. Противостоящите лагери се радикализират и съгласието изглежда мираж. Потребителското доверие спада и икономиката започва да буксува. Общественият дебат се изпълва с красноречив песимизъм. Внушената безпътица смазва обществото.

Пиесата остава незавършена. В ход са експерименти с фалшиви развръзки чрез изкарване наяве бесовете на един скандален политик. За да бъде промъкнат на оголеното пространство светлият образ на друг нов спасител.

С какво се занимава сега споменатия в началото професор? След като беше в услуга на ВМРО, после на царската партия, после на Атака, той сега работи по образа на този нов „спасител“. Междувременно беше изгонен от три университета.

Преминали предела на поносимостта, игрите на страха се обръщат в интригантстване. Рано или късно се разбира, че който сее страхове, всъщност сее разрушение.

Източник: http://yavordim.wordpress.com/2014/01/10/%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%85%D0%B0/